Софийската окръжна палата

През 1912 г. след проведен конкурс за архитектурен проект започва изграждането на първата обществена монументална сграда в столицата – Софийската окръжна палата, която следва да обедини на едно място всички окръжни учреждения – управление, медицински и ветеринарни служби, инженери и архитекти, училищни инспектори, сметна палата, лесничейството и т.н. Първо и второ място в конкурса международното жури от френски, италиански, австрийски и български експерти отрежда на двата проекта на изтъкнатия столичен архитект Никола Лазаров. Парижкият възпитаник е известен с работата си по Централния военен клуб, дворците във Враня и в Евксиноград и е автор на редица други обществени постройки и домове, доближаващи архитектурния облик на София до съвременните европейски образци.

 

Строителството е забавено от войните за национално обединение и постройката е завършена чак през 1927 г. от архитект Илия Попов – немски възпитаник, който първоначално е помощник на Никола Лазаров, а впоследствие поема неговата ръководна роля поради конфликт между възложителя и водещия архитект. Завършената сграда се издига на височина от шест етажа и помещава около 36 подземни складови помещения, 200 стаи и впечатляваща, богато декорирана заседателна зала. С размерите си зданието е несапоставимо с никое друго в София, а вероятно и в цяла България.  Изящната барокова постройка е увенчана с две сецесионни островърхи кули и купол в централната част. Централната фасада е богато украсена с декоративни елементи – каменни колони, балкони с  балюстради и красиво оформени прозорци. Мраморни колони, парапети от ковано желязо, цветни мозайки и дърворезби изпъстрят и интериора на сградата.

 

По-малко от двайсет години след откриването ú Софийската окръжна палата претърпява сериозни щети. По време на бомбардировките през Втората световна война с пряко попадение е улучена задната част на зданието. По чудо централната фасада и крилата не са ударени. След края на войната разрушенията са възстановени, а в сградата се настанява Министерството на земеделието, което стопанисва постройката и до днес. Надстрояването на последен етаж през 50-те години на XX век, както и подмяната на покривното покритие на страничните крила през 60-те години нарушават бароковия облик на мансардния етаж. Въпреки това сградата, обявена за паметник на културата в началото на новия век, остава сред най-красивите постройки в столицата, запазили духа на предвоенното минало.