Столична община

През 1880 г. Столичният общински съвет взима решение да настани временно градската управа в къщата на видния лекар и политик д-р Минчо Цачев, намираща се на ъгъла на ул. „Гурко“ и ул. „Васил Левски“ (днес ул. „Дякон Игнатий“). Кметството остава на това място до 1968 г., когато сградата е дадена на разрушената през Втората световна война градска библиотека. Къщата е малка, едноетажна, изградена от дървена конструкция и непечени тухли. Това налага няколко преустройства, едното от които е по проект на швейцарския архитект Херман Майер, автор на сградата на БАН, старото читалище „Славянска беседа“, гробницата на княз Александър I Батенберг и др. В периода 1894 – 1931 г. постройката е значително разширена, изграден е втори етаж и са пристроени крила, оформящи четириъгълно затворено пространство. Кметството впечатлява съвременниците си с масивната си структура, широките зали и характерната архитектура в стил следосвобожденски неокласицизъм. По време на бомбардировките на 10 януари 1944 г. сградата претърпява тежки разрушения, а част от нея е напълно унищожена. Макар да е възстановена по-късно, след изнасянето на Столична библиотека от нея през 1990 г. тя е изоставена и започва да се руши. През 1995 г. е приватизирана и взривена, а на мястото ѝ е изграден хотел, чиито първи и втори етаж се опитват да пресъздават фасадата на старата сграда.