Германската легация

бул. Патриарх Евтимий“, № 2

Сред нaй-крacивите cгрaди в Coфия в края на XIX в. се откроява къщата на столичния инженер Михаил Момчилов и австрийската му cъпругa – бaрoнeca Филипинa фoн Глaйхeн. Инженер Момчилов завършва образованието си в Дрезден и се завръща в България след завидни успехи в Европа и съвместна работа със самия Густав Айфел. В София той бързо се захваща с редица проекти, сред които изграждането на канализацията в столицата и учредяването на Българското инженерно-архитектурно дружество. Създаването на дома си пък поверява на брат си – архитект Петко Момчилов – чешки възпитаник и автор на редица знакови постройки в София, сред които Централната минерална баня, Синодалната палата, Александровска болница и др.

Внушителната сграда в стила на късния средиземноморски ренесанс е завършена през 1889 г., а пищният семеен прием, ознаменувал началото на новия XX век, остава в спомените на съвременниците с изящния интериор и пищни блюда.
Близо четири десетилетия по-късно наследниците на инженер Момчилов продават къщата за нуждите на Германската легация в София. Новите собственици пристрояват сградата откъм ул. „Граф Игнатиев“, съумявайки да не нарушат архитектурните пропорции на зданието и да запазят внушителния му облик. През 1941 г. в него се настанява пълномощният министър на Третия райх за България – Адолф-Хайнц Бекерле.
Новите функции на сградата я превръщат в първостепенна мишена на съюзническата авиаци в края на 1943 – началото на 1944 г. На 10 януари 1944 г. масираните бомбардировки разрушават голяма част от новопристроеното крило към ул. „Граф Игнатиев“, както и много от съседните постройки, пострадали поради близостта си с Германската легация. След края на войната разрушенията са набързо отремонтирани, а в сградата се настанява търговското представителство на СССР. Макар и фасадата му да не е тежко пострадала, зданието, което в началото на 80-те години е предадено на Софийския нотариат, все повече се обезличава. През 1978 г. сградата официално е обявена за паметник на културата с национално значение, а през 1999 г. е реставрирана по Проект „Красива България“. Днес обаче ползваното от някои отделения на Районния съд здание отново е помръкнало и има нужда от спешна консервация.