Сиропиталище „Княз Борис Търновски“

Учреденото непосредствено след Освобождението Софийско благотворително дружество си поставя за цел подпомагането на деца на бедни или пострадали от войната родители, като им осигурява храна и облекло. Още в самото начало дружествените дейци обмислят и идеята за откриване на сиропиталище. Чрез организиране на благотворителни балове и концерти, както и от дарения, постепенно започват да се набират средства за строеж на необходимата сграда. През 1897 г. столичната управа дарява общински терен, на който да бъде издигнато здание за целите на сиропиталището, намиращ се на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Козлодуй“, в близост до гарата. През следващата година дружеството наема помещение, което обзавежда, и през 1899 г. открива там първото софийско сиропиталище, което първоначално приютява само 10 деца.

На 2 март 1902 г. дружеството приема наименованието „Милосърдие“, а сиропиталището получава името на престолонаследника – „Княз Борис Търновски“.  Строежът на нова сграда се превръща в основен приоритет на дружеството. Изтеглен е заем в размер на 6 хиляди лева, а за създаването на проект на зданието е ангажиран Александър Яковлев – един от архитектите, работещи по построяването на храм-паметника „Св. Александър Невски“. На 24 юли 1908 г. е положен основният камък на сиропиталището, а в следващите години дружеството едновременно строи новата сграда и продължава да поддържа социалното заведение в наетото помещение.

Новото здание е завършено и осветено на 16 октомври 1911 г. Красивата триетажна постройка разполага с две големи спални помещения, две класни стаи, приемна, трапезария, баня, кухня, пералня, библиотека и медицинско помещение с девет легла.

Скоро след откриването сградата приютява около сто сираци на възраст между  8 и 14 години, преобладаващо момчета. Всички те редовно посещават училище и се обучават и възпитават в сиропиталището от един учител и две учителки. Завършилите прогимназия ученици се предават на живите им родители или роднини за по-нататъшно отглеждане и настаняване на работа, а отличилите се по поведение и успех се издържат и по-нататък от дружеството, като се изпращат да учат в стопански училища и гимназии.

Бомбардировките над София през Втората световна война заличават сградата на сиропиталище „Княз Борис Търновски“ от картата на столицата. Дейността му продължава и след промените под името „Наше огнище“.