Железопътна гара София

Строежът на гара София започва през 1882 г. по проект на чешките архитекти Антонин Колар, Богдан Прошек и българина Тодор Марков. В строителството ú взимат участие италиански специалисти, а изпълнението на проекта се ръководи изцяло от предприемача и бъдещ кмет на София Иван Грозев. Поради техническите затруднения при изграждането на свързващите жп линии откриването на гарата се забавя. За дата на нейното освещаване е избран денят на официалното пускане в експлоатация на линията Белград – София – Цариград за международен трафик – 1 август 1888 г.

За времето си сградата на софийската гара е сред най-впечатляващите на Балканите. С изящната си фасада с ренесансови елементи тя се издига в северния край на града на около километър от Шарения мост като своеобразен портал на софиянци към модерна Европа. Постройката е едноетажна, дълга 96 м и широка – 12 м. В източната и в западната ú част е издигнат втори етаж. Над централната част се извисява висок свод, овенчан с часовникова кула. В сградата се помещават всички служебни помещения – канцеларии, работилници и командни пунктове. За пътниците са обособени три чакални, осветени с газови лампи: първа класа – с червени, кадифени канапета, втора – със зелени, и трета – с дървени пейки. Пред гарата е оформен красив площад с бронзов фонтан, около който файтонджиите очакват своите клиенти.

Бързо гарата се превръща в обичайно средище на градския живот. Там завършва традиционната разходка на столичани, които с удоволствие демонстрират новите си дрехи и усвоени европейски маниери и коментират пристигащите от запад влакове.

На този ежедневен ритуал е сложен край през Втората световна война, когато районът на гарата е подложен на ожесточени бомбардировки. Срутени до основи са стотици къщи. Засегнати са радиопредавателната станция и железопътната работилница. Прекъснат е релсовият път на околовръстната жп линия. На 30 март 1944 г. ударите не подминават и Централната софийска гара, която е силно пострадала и отчасти разрушена. Въпреки това тя продължава да изпълнява функциите си в същата сграда до 1974 г., когато е срутена, а на нейно място е издигнато ново приемно здание по проект на архитект Милко Бечев.