Църква „Св. Спас“

Следосвобожденската църква „Св. Спас“ е изградена и осветена през 1883 г. на ъглов парцел между улиците „Нишка“ (дн. „Тодор Александров“) и „Ломска“ (дн. „Георг Вашингтон“) върху основите на малък, вкопан два метра в земята храм от ХV – ХVІ в. със същото име. Основно преустроена и разширена с преддверие и два странични кораба от възрожденския майстор строител Георги Новаков Джонгар, тя е обогатена с мащабни архитектурни детайли – капители, ниши, корнизи, покриви, прозорци и куполи с различна форма.

Иконостасите са изработени от дърворезбаря и иконописец Петър Филипов, иконите в модернизиран руски стил, различен от византийската иконографска догма – от неизвестен автор, а стенописите са дело на художниците Харалампи Тачев, Апостол Христов, Дечко и Радомир Мандови. При олтара на „Свети Спас“ е погребан обесеният на 15 ноември 1877 г. софийски книжар, съратник на Васил Левски и член на Софийския революционен комитет Киро Геошев. В западната част на църковния двор се намира гробът на ген.-майор Сава Муткуров, а при олтарната стена – гробовете на родителите на Иван Денкоглу – търговец и покровител на българското просветно дело през Възраждането.

Англо-американската бомбардировка над София на 30 март 1944 г. напълно разрушава и опожарява едната половина на храма. След края на войната оцелялата част е възстановена и в нея се извършва богослужение до началото на 80-те години на ХХ в., когато е заличена заради монументалния строеж на Българска външнотърговска банка (дн. УниКредит Булбанк). През 1986 – 1987 г. средновековният пласт на „Св. Спас“ – паметник на културата от национално значение, е консервиран в отделено за целта сутеренно пространство.