Централна минерална баня

Сградата на Централната минерална баня е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата и едно от върховите постижения на национално-романтичното направление от началото на XX в. Построена е през 1906 – 1911 г. по идеен проект на Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер в стила на виенския сецесион, но с елементи от византийската и българската архитектурна традиция. Автор на изящната многоцветна майоликова украса е художникът Харалампи Тачев, а на каменните пластики – скулпторът Георги Киселинчев. Декоративните растителни и геометрични мотиви, както и изображенията на бога на здравето Аполон Медикус и на богиня Тюхе – покровителка на градовете, са изработени по технология на проф. Стефан Димитров в софийската фабрика „Изида“.

Първо българско дружество за железобетонни конструкции „Гранатоид“ изготвя проекта за сложната покривна конфигурация от куполи и сводове. Централната минерална баня, обзаведена с най-модерни съоръжения, захранвани с вода от извиращите под сградата минерални извори, и с апаратура за водолечение, е отворена за посещения на 1/13 май 1913 г.

На 10 януари 1944 г. около 360 бомбардировачи на англо-американската авиация пускат над София 1740 бомби, които разрушават 93 обществени и 3211 частни сгради, повечето от тях – в центъра на столицата. Южното крило на Централната минерална баня е напълно унищожено, а северното – тежко засегнато. След края на войната сградата е възстановена и до 1986 г. продължава да изпълнява основното си предназначение.

От 2014 г. е Музей за история на София.