Българска академия на науките

Сградата на Българската академия на науките е сред най-ценните национални архитектурни и културни паметници – средище на поколения книжовници и учени, радетели за модерна България. Първият етап на нейното строителство по проект на швейцарския архитект Херман Майер се осъществява през 1890 – 1892 г. на безвъзмездно отпуснат общински терен от 4600 кв. м.

Издигнатите два етажа на сегашната ъглова част са увенчани с хармоничен купол – достоен символ на науката и нейното значение за бъдещото развитие на младата държава. Извършеното през 1925 – 1928 г. разширяване по проект на архитектите Йордан Йорданов и Сава Овчаров свързва новите крила със старата част в общ архитектурен ансамбъл. С умерената си фасадна декорация – дело на Кирил Шиваров, с колоните и тежките врати от славонски дъб, академичната сграда въплъщава традиция и модернизъм, характерни за началото на ХХ в.

Масираната англо-американска бомбардировка на 10 януари 1944 г. нанася тежки поражения на 93 обществени здания в центъра на София. Разрушена е и част от постройката на БАН заедно с голямата зала. Възстановена след края на войната от арх. Любен Константинов, академичната сграда е запазена до днес в почти автентичния си вид.