Българска земеделска банка

Oснована през 1904 година, Българска земеделска банка е третата държавна банка в България след Българска народна банка и Пощенска спестовна каса. Тя играе ключова роля в стопанския живот на страната, като често е използвана за източник на средства за непредвидени в бюджета разходи – от щети при градушки и наводнения до подпомагане на бежанци и ветерани от войните.

Строежът на представителна сграда за Българска земеделска банка започва още през 1900 г. със средства на предхождащите банката земеделски каси. Проектът е възложен на архитект Янаки Ставрев – строителен предприемач, чийто връх в кариерата се явява възложеното задание. Строежът продължава четири години и възлиза на 1 472 143 лв., а крайният резултат органично се вписва в архитектурния облик на центъра на София.

Фасадата на сградата е пищно декорирана с елементи, характерни за барока и неокласицизма, а вътрешното ú разпределение предоставя достатъчно пространство за приемни, кабинети и заседателна зала, украсена с красиви стенописи, изобразяващи моменти от земеделския живот. Зданието разполага с няколко входа – главен откъм ул. „Раковски“ и входове за канцелариите на служителите на банката – откъм ул. „Иван Вазов“.

През 1934 г. непосредствено след сливането на Българска земеделска банка и Българска централна кооперативна банка сградата е избрана от Кимон Георгиев за целите на Министерския съвет на Царство България, който остава на този адрес до 1944 г. Вероятно това е и причината за сериозните щети по зданието по време на бомбардировките през Втората световна война.

Куполообразният покрив на постройката в стил сецесион, фасадата откъм улица „Раковски“, както и голяма част от интериора на сградата са унищожени с преки попадения на 10 януари 1944 г. и въпреки последвалата реставрация, сградата завинаги се прощава с част от своето изящество и разкош.

В началото на века фасадата ú е цялостно обновена по Проект „Красива България“, като за изпълнението специално е избран керемиденият цвят на намиращия се в съседство Народен театър. Скоро след това, през 2011 година, сградата е обявена за паметник на културата с национално значение. Днес в нея се помещават централата на Български държавни железници и Държавна лаборатория „Българска роза“.