ул. „Иван Вазов“, № 10
На ъгъла на днешните улици „Г. С. Раковски“ и „Ив. Вазов“ се издига къщата на патриарха на българската литература Иван Вазов. Върху наследствено място и с помощта на банков заем от 30 000 златни лв., останал неизплатен приживе, през 1895 г. започва строежът на дома, в който писателят е живял и работил най-дълго. Името на архитекта не е известно, а скромната украса на ъгловите фасади и пестеливото разпределение на помещенията в двата етажа не издават сходства с почерка на изтъкнатите български архитекти от онова време.
Редом с тази къща по протежението на „Раковски“ една след друга изникват изящните сгради на Народната библиотека, проектирана от градостроителя архитект Алекси Начев, и на Министерския съвет. На съседната пряка пък е издигната забележителната къща в ориенталски стил на полк. Георги Вазов по проект на знаменития архитект Никола Лазаров. Бомбардировките вероятно са щели да заличат и нея от архитектурния облик на столицата, ако само няколко години по-рано тя не е пожертвана за строителството на многоетажен блок.
И ако величествените сгради на ул. „Раковски“ приобщават София към облика на модерните европейски градове, домът на Иван Вазов се превръща в културно средище, притегателен център и знаково място за всеки българин. Неслучайно именно към дома на писателя се отправя импровизираното траурно шествие на столичани в деня на подписването на Ньойския мирен договор, търсейки насока и утеха. Съзнавайки ясно значимостта на Вазов като духовна институция за българите, само няколко дни след смъртта на писателя на 22 септември 1921 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание доклад с мотивите за превръщането на Вазовия дом в музей. В резултат пет години по-късно, на 26 ноември 1926 г., е официално открит първият български литературен музей.
Бомбардировките не пощадяват дома на Вазов. На 10 януари 1944 г. къщата е ударена, а уредникът на музея Елин Пелин е принуден да спасява всичко ценно изпод развалините. Въпреки плановете за доразрушаване и построяване на нова сграда за целите на музея, надделяват гласовете в посока реставрация в първоначалния й вид, в който може да бъде видяна и днес.