Синодална палата

Синодалната палата на Българската патриаршия – ярък представител на национално-романтичното направление в България от началото на XX в., изключителна културна и историческа забележителност и едно от първите монументални здания в София, е построена през 1911 г. по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов. Художниците Харалампи Тачев и Господин Желязков превръщат сградата в истинско произведение на изобразителното изкуство, открояващо се с изработеното в Германия многоцветно мозаечно изображение на борците за църковна независимост – архиереите Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

Архитектурно-пластичната декорация в духа на средновековното архитектурно наследство с подчертани византийски влияния напомня за старите несебърски църкви и за грандиозните обществени сгради в средновековния Преслав. Синодалната палата буди възхищение не само с външния си вид, но и с богатата си вътрешна украса, изобилстваща от старобългарски орнаменти и изящна дърворезба. На партерния етаж са разположени библиотека, синодален параклис „Св. Цар Борис“ с изрисувани от проф. Димитър Гюдженов стенописи, голяма заседателна зала и служби на канцеларията. Широка вътрешна врата от дърво, метал и цветни стъкла отвежда към втория етаж на Палатата.

При най-тежкото въздушно нападение срещу София на 30 март 1944 г. сградата на Св. Синод е засегната от запалителна бомба. В избухналия пожар изгаря и оригиналът на фермана за учредяване на Българската екзархия от 1870 г. Няколко години след края на Втората световна война (1949) Синодалната палата е възстановена от пораженията, а през 1955 г. – обявена за паметник на културата.