ул. „Г. С. Раковски“, № 139

В малка къща от края на XIX в., разположена на ул. „Раковски“ № 139 (по-късно № 149) се помещава Българският археологически институт. Създаден е през ноември 1920 г. като частен научноизследователски институт по западно-европейски образец и е приемник на Българското археологическо дружество. Негов пръв директор е проф. Богдан Филов, а членове на Управителния съвет са професорите Гаврил Кацаров, Йордан Иванов и Васил Златарски, както и д-р Рафаил Попов. Сградата на ул. „Раковски“ № 139 е закупена още в началото на 20-е години, а през 1926 г. е тържествено осветена в присъствието на видни учени и интелектуалци. По-късно е изградена и библиотека включваща и книгите от личните библиотеки на членовете на Управителния съвет, която е евакуирана в Ябланица в началото на 1944 г., и по този начин спасена от бомбардировките. През 1948 г. институтът е национализиран и обединен с Археологическия музей като част от Българската академия на науките.

По финансови причини през 1933 г. Управителният съвет решава на мястото на малката къща да бъде изграден съпритежтелски дом, част от който да остане собственост на Археологическия институт. Сградата е построена през 1935 г. по проект на арх. Христо Берберов, известен по-късно със зданието на Министерски съвет и Паметника на съветската армия. Кооперацията е в популярния в България през 30-е години модернистичен стил, с преобладаващо хоризонтални пропорции и увеличено остъкляване. По време на бомбардировките през 1944 г. сградата претърпява поражения, но по-късно е възстановена.