бул. „Цар Освободител“, № 12

Неоренесансовата сграда е част от хармоничния архитектурен ансамбъл, оформен на границата между двете столетия по бул. „Цар Освободител“, между сградата на Народното събрание и днешния Военен клуб. Част от него са домът на Ив. Ев. Гешов, бившите сгради на Външно министерство и Италианското посолство (днес съответно сграда на БАН и Австрийско посолство).

Двете му открити тераси с парапет от ковано желязо разчупват строгата фасада характеризираща се с рустицирана мазилка, високи тесни арки на партерния и ритмично редуващи се пиластри и касетирани френски прозорци на първия етаж, като същевременно „намигат“ към фасадата на отсрещното посолство. В първоначалния си вид домът е разполагал с обширна градина с излаз на улиците „Шести септември“ и „Аксаков“, но още в началото на XX в. върху парцела, с лице на престижния „Цар Освободител“, се издигат нови жилищни кооперации.

Вероятно по тази причина през 1923 г. д-р Славчев поръчва на Георги Фингов – един от най-успешните български архитекти, образовани във Виена, проект за нов дом на тихата ул. „Иван Вазов“, 23, в съседство със семейството на дъщеря му Мария Каракулакова. Именно в дома на полк. Каракулаков на ул. „Иван Вазов“, 27 е последната организационна среща на лидерите на деветоюнския преврат от 1923 г.

Сградата е разрушена изцяло при бомбардировките на 10/11 януари 1944 г. Днес на нейно място се издигат бизнес сгради.

След специализациите в Москва, Париж и Виена в края на XIX в. д-р Славчев е вече утвърдено име в родната медицина: един от основоположниците на акушерството и гинекологията в страната, въвел редица нови оперативни методи и организирал борбата срещу рака. Заедно с д-р Сарафов през 1900 г. открива и първата българска частна клиника, в която през 1906 г. умира единствената дъщеря на легендарния български поет Христо Ботев – Иванка.