През 1879 г. започва строителството на сградата на Министерство на войната (дн. Министерство на отбраната) на ул. „Дякон Игнатий“, № 3 по проект на арх. Антонин Колар. Както при повечето обществени сгради в столицата, се следват моделите на европейското строителство, съобразени с българската специфика и мащаби, като средства не се пестят. През април 1885 г. княз Александър I Батенберг издава Указ № 12, с който постановява „да се изплати запасният фонд от военния бюджет на господин Стамболова 12 330 лв. за местото му, връх което е изградено зданието на Военното министерство, състоящо се от 410 метра II“.

Първоначално сградата е двуетажна, но скоро става ясно, че нуждите на ведомството налагат повече пространство и помещения. Така в края на 30-те години на ХХ в. се налага идеята за основно преустройство. То е извършено по проект на арх. Димитър Цолов, останал в историята на българската архитектура като създател на знакови сгради и комплекси в България със сериозен принос в планово-пространственото изграждане на София. В план тя заема цял квартал, ограден от улици. Композицията е симетрична – решена е с двустранно разположени около коридор помещения, обърнати към вътрешен двор. Главният вход е откъм северозападната фасада, ориентирана към Градската градина, най-старата градина в планово-пространственото изграждане на София, която е съществувала на това място и преди Освобождението. Внушение за монументалност създава ордерният ред колони между втория и третия етаж (над първия етаж) на главната фасада. Интересни са и другите фасади – северната и южната, с майсторски решените прозорци, отличаващи се с оригиналност. Северната фасада се приема за образец за постигнато силно въздействие от предложеното решение на прозоречните отвори като пластика и отношение на „плът“ и „отвор“.

Външната украса на сградата е дело на известния скулптор Любен Димитров, който взема участие в оформлението на представителни сгради като тази на Българската народна банка, Министерството на вътрешните работи и Народната библиотека. На ъглите на фасадата са изваяни образите на едни от най-великите български владетели, записали имената си като добри стратези и военачалници, победили неведнъж византийските и кръстоносните войски – хан Исперих, хан Крум, хан Омуртаг, княз Борис, царете Симеон, Самуил, Калоян и Иван Асен II.
Автор на интериора е един от най-изявените скулптори от европейски мащаб, работил и живял в България – украинецът Михайло Парашчук. Централният вход е украсен от декоративна решетка. Подобна украса има само на още едно място в България – входа на БНБ, която също е негово дело.
Стъклописите в Министерството на отбраната са изпълнени по проект на Георги Атанасов през 1941 г. Съхранени до днес, те маркират изключително важен етап от развитието на този вид българско монументално и декоративно-приложно изкуство, чиито традиции са прекъснати след войната.

През Втората световна война Министерството на отбраната е засегнато от бомбардировките над София. Зданието е ударено и претърпява пожар, но въпреки щетите и до днес е съхранена значителна част от обзавеждането му – дървените ламперии, паркетите и полилеите, както и оригиналните персийски килими, изписани по поръчка от Иран.
След бомбардировките сградата е запазена и реконструирана в предишния си вид като символ на българската школа в административното сградостроителство.