Княжеската градина

Появата на Зоологическата градина в София е тясно свързана с избора на Фердинанд I за български княз през 1887 г. Изявеният интерес на монарха към природата е известен и сред подаръците, които Фердинанд получава за встъпването си в длъжност, са немалко животни, които князът започва да отглежда в парка на двореца Врана. Скоро става ясно, че мястото там не е достатъчно за зараждащата се зооколекция. Още в края на 1887 г. със специален указ на княз Фердинанд I се определя терен за строеж на Царска зоологическа градина в границите на проектирана и изпълнена от градския градинар Карл Бетц Княжеска градина. Строежът е завършен през 1890 г. и в новопостроените клетки са настанени първите животни – преобладаващо птици, но също – видри, диви кози, елени, лами. Разрастващата се колекция на Зоологическата градина води до постоянно пристрояване на нови постройки, беседки и басейни. Само шест години след създаването си Зоопаркът отглежда 1384 животни от 266 вида, а бройката продължава стремително да се увеличава. По проект на българския архитект Станиславов през 1929 г. е завършен строежът и на слонарника, което превръща Царската зоологическа градина в един модерен европейски парк, приемащ ежегодно стотици хиляди посетители.

Последните години на Втората световна война създават много затруднения за поддържането на нормален живот в Зоологическата градина, особено за изхранването на животните. Гледачите са принудени да търсят из руините на бомбардирания град трупове на коне, волове и други животни, за да нахранят с тях останалите живи хищници. В дните, когато месото не достига, се налага да застрелват някои от тревопасните животни.

На 30 март 1944 г. бомбардировките над столицата не подминават и Зоопарка. Шест преки попадения причиняват огромни разрушения в Зоологическата градина. Съборени са къщата на маймуните и няколко други сгради с животни. Разкъсани са кафезите на блатните птици. До основи е опожарено дирекционното помещение с библиотеката и регистрите. Целият терен на градината е разоран и осеян с грамадни ями от бомбите. Сред развалините на града гледачите на Зоопарка издирват и се опитват да заловят избягалите маймуни.

Въпреки пораженията Зоологическата градина продължава своето съществуване и след войната. Руините са разчистени, нови сгради са издигнати на мястото на унищожените. Монументалният архитектурен облик на следвоенна София обаче не допуска наличието на Зоопарк в центъра на града. През 1966 г. е одобрен идеен проект за създаването на ново пространство за столичния Зоопарк близо до планината Витоша. Преместването на животните се осъществява през 1984 г., когато Зоологическата градина отваря врати на новия адрес. От стария Зоопарк остават сградите на мечкарника и слонарника, които са с безспорна архитектурна стойност. По-късно и те са разрушени напълно.