ул. „Княз Борис I“, № 146

Строежът на католическата катедрала „Св. Йосиф“ започва още преди Освобождението, но основният градеж приключва през 1880 г. Катедралният комплекс включва църква, капуцински манастир, училище и концертна зала. Довършителните работи по фасадата и вътрешността на църквата продължават още близо десетилетие и тя е напълно завършена през 1889 г. Въпреки че името на архитекта на сградата е неизвестно, проектът носи типичните черти на архитектурата на католическите храмове – високи сводове, арки и барокови кули. Катедралата е осветена от епископ Роберто Менини през 1896 г. в присъствието на  цар Фердинанд I, княгиня Мария-Луиза и целия дипломатически корпус и постепенно се превръща в основно средище на софийската католическа общност.

Бомбардировките над столицата оставят своят отпечатък и върху катедралата „Св. Йосиф“. На 30 март 1944 г. сградата ú е ударена с пряко попадение и е почти напълно разрушена. Незасегнат е намиращият се в близост концертен салон „Свети Франциск“, който е осветен и започва да се използва като временен молитвен дом на столичната енория. Ситуация, която от временна се превръща в постоянна, тъй като събраните  за възстановяването на катедралата средства изчезват от банката в следовоенния период. В продължение на 60 години католическата общност в София провежда своите срещи и литургии в оцелелия от бомбардировките концертен салон.

През 2002 г. при посещението на папа Йоан Павел II в България на мястото на стария храм е положен основен камък за строежа на нова, по-голяма катедрала. Изграждането ú е подпомогнато от събрани помощи на католици от цял свят. Сградата по проект на архитектите Константин Пеев и Стоян Янев е завършена през 2006 г. и осветена същата година от държавния секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано. С този акт в центъра на София се завръща храмът на католическата вяра, трансформирайки отново пространството в средище на четири вероизповедания – православие, ислям, юдеизъм и католицизъм.