пл. „Руски паметник“

Паметникът, намиращ се в средата на площада, където днес се пресичат булевардите „Македония“, „Генерал Тотлебен“ и „Генерал Скобелев“, е първият издигнат монумент в столицата след освобождението на България през 1878 г. Строен в периода 1880 – 1882 г. със събрани от руския народ средства в размер на около 25 000 златни лв., монументът е разположен в още незастроената извънградска част на столицата, на пътя за Княжево, по който отстъпват османските войски при освобождението на София. Авторът на проекта му не е известен, но съществуват теории, че е дело или на цариградския архитект Вокар, на когото е възложена направата на първите руски паметници в България, или на академик Владимир Йосифович Шервуд – автор на руския паметник при Плевен.

Открит тържествено от княз Александър I на 29 юни 1882 г., монументът започва да се нарича от съвременниците си паметник на Царя-Освободител Александър II. Това наименувание се запазва до освещаването на паметника на Цар-Освободител срещу Народното събрание през 1907 г., когато постепенно столичани започват да наричат паметника на пътя към Княжево просто „Руски“.

Руски паметник представлява десетметров обелиск, изработен от дялан бял песъчлив камък. От бял мрамор са направени плочите от източната и западната му страна, на които са поставени надписите и мраморният релеф на руския държавен герб и руският военен орден за храброст „Свети Георги“.

В края на XIX и началото на XX век площадът с паметника постепенно се превръща в център на градоустройствените планове за тази част на София. В навечерието на Втората световна война монументът вече се издига на границата на няколко гъстонаселени столични квартала. През 1944 г. паметникът търпи щети от съюзническите бомбардировки – взривна вълна измества върха му. Скоро след войната той е ремонтиран и се превръща в едно от знаковите градски пространства на новата власт.