ул. „Алабин“, № 54

Внушителната сграда на ъгъла на улиците „Алабин“ и „Граф Игнатиев“ е строена през 1928 г. за нуждите на Застрахователно дружество „Орел“. Проектът на зданието е на архитектурното бюро Чернев, Апостолов, Михайловски – западни възпитаници и автори и на други знакови обекти в столицата, сред които сградата на новия хотел „Славянска беседа“. Постройката се отличава с шестте си етажа и железобетонна конструкция. Увенчана е с ъглов цилиндрообразен покрив, върху който на кълбо е стъпил бакърен орел с широко разперени крила.

Автор на скулптурата е Кирил Шиваров – специализант в Художествената академия във Виена и създател на статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет, лъвската фигура на паметника на връх Шипка, както и на скулптурите, украсяващи сградите на Българската народна банка, Народния театър „Иван Вазов“, Софийската градска библиотека, Съдебната палата и много други.
Освен с впечатляващите габарити и фасада сградата се отличава и с пищен интериор – мраморни плочки и облицовки, ламперии, врати с кристални стъкла, мозайки, създадени от художника Иван Пенков – възпитаник на Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен и автор на витражите в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в Българската народна банка.

По време на Втората световна война частта от центъра на столицата, в която се намира Застрахователно дружество „Орел“, е сред най-тежко пострадалите. Въпреки че не е улучена с пряко попадение, сградата търпи щети от взривните вълни около нея. Най-голямата загуба за цялостния ú архитектурен облик обаче причиняват не бомбардировките, а представителите на новата власт след 9 септември 1944 г. Орелът на Кирил Шиваров е демонтиран поради асоциации с нацистката символика, както се случва и със скулптурата на феникса от сградата на Застрахователно дружество „Български феникс“. В постройката се нанася Благоевският районен съвет, а днес продължава да се ползва от Столичната община „Триадица“.