пл. „Народно събрание“, № 2
Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението. Тя е по проект на родения в Белград архитект с българско потекло Константин Йованович (1849 –1923). През 1881 г. той е поканен от министъра на народното просвещение Константин Иречек да проектира мъжките гимназии в София и Лом. Докато е в България, му е поръчан проект за сграда на Народното събрание в София. Йованович представя своята идея в неоренесансов стил на 7 май 1884 г., а 16 дена по-късно е гласувана сумата от 220 000 франка за строеж на сградата. На 25 ноември 1884 г. княз Александър I, търновският митрополит Климент и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов полагат тържествено основния камък. Изграждането и обзавеждането продължават до 1886 г. под надзора на главния архитект към Дирекцията за обществено строителство арх. Фридрих Грюнангер и неговия асистент Йозеф Прошек. 
В периода 1896 – 1899 г. е вдигнато двуетажно разширение за администрацията от северната страна на сградата по проект, подписан от зам.-началника на Архитектурното отделение в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (МОСПБ) арх. Йордан Миланов. През 1925 г. започва изграждането на триетажно северно крило с чакалня, кулоари и архив, което оформя фронта към пл. „Св. Александър Невски“. Строежът е реализиран по проект на арх. Пантелей Цветков, подписан от арх. Пенчо Койчев (1876 – 1957) в качеството му на началник на Архитектурното отделение към МОСПБ по онова време.
Композицията на зданието е изградена на принципа на осовата симетрия – с централно разположена пленарна зала, с място за почивка и бюфет зад нея и двустранно развити кулоари, към които има канцеларии и стълби за галерията към залата. Главният вход е симетрично разположен на фасадата към пл. „Народно събрание“. Главното фоайе е с подчертано тържествено въздействие и осветено с оберлихт. Материалите за интериорното оформление и обзавеждането са внесени от Австро-Унгария, Чехия и др. Колоните и други елементи от камък са автентично запазени, докато покривът, който бил от дърво, не е запазен. Сградата е изградена в неоренесансов стил и въпреки поредицата намеси постройката е със запазен първоначален образ и характер на интериорните пространства.
По време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. сградата на парламента е засегната леко. Но на следващата година е ремонтирана и възстановена.
Частични преустройства са правени през 1962 г., когато е инсталирана дървена ламперия от славонски дъб, през 1977 г. и 1985 г., когато е реновирано обзавеждането. Сградата е обявена за паметник на културата от национално значение във в. Известия бр. 73/1955 г. С писмо на Националния институт за паметници на културата (НИПК) № 1787/21.05.1976 г., е декларирана за исторически и архитектурен паметник на културата с категория „национално значение“.