Една от най-красивите и повлияни от европейските модерни тенденции сграда в българската столица е тази на Народния театър „Иван Вазов“. Инициативата за нейното построяване идва в началото на ХХ в., когато със заповед от 14 юли 1903 г. министърът на народното просвещение д-р Иван Шишманов назначава комисия начело с интенданта на трупата „Български народен театър“ Илия Миларов. Тя трябва да подготви предложение за постройка на сграда за Народния театър в София. Народното събрание взима решение и с Указ на княз Фердинанд І се отчуждава терен на мястото на бившия дъсчен театър „Основа“, където през юни 1904 г. започва строежът на сградата. Тя е по проект на известните в Европа по това време специалисти в проектирането на театрални сгради, австрийските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. Сградата е издържана в стил виенски барок и за времето си е оборудвана с едни от най-модерните сценични съоръжения. Оформлението на тавана и стените в зрителната зала, която разполага с 848 места, е възложено на виенски художник Рудолф Фукс. Централният вход е подчертан с елегантна колонада от шест стройни йонийски колони, които крепят триъгълен фронтон с богата пластична композиция, изобразяваща бог Аполон в обкръжение на музите на изкуствата. Върху детайли от композицията е поставен акцент с майсторски изработена позлата. Метални колесници на покрива подсилват тържествения силует на театъра.

Народният театър отваря врати на 3 януари 1907 г. През следващите години на сцената на театъра се изявяват много от пионерите на българското театрално изкуство. На 10 февруари 1923 г. по време на спектакъл избухва пожар, който унищожава театъра. Сградата е основно реконструирана през периода 1924 – 1928 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер. Изградена е нова железобетонна конструкция, а от Германия е доставена сценична механизация, произведена от фирмите „Круп“ и „Ман“. Тази техника работи и до днес, като се използва във всички представления на Голямата сцена на театъра.

По време на бомбардировките на англо-американската авиация над София през Втората световна война е разрушено южното крило на театъра. Година по-късно сградата е възстановена и от април 1945 г. Народният театър отново отваря вратите си за публиката. Последното преустройство и реставрация са осъществени през периода 1972 – 1975 г. когато се изгражда и специална камерна сцена. Извършена е мащабна реконструкция на първоначалния облик на сградата, както и съществени промени в нейния интериор. Изгражда се и специална Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков.