ул. „Ген. Гурко“, № 1

През 1908 г. на мястото, където преди Освобождението (1878) се намира бейският харем, а за кратко след това – пожарната команда, е построено Градското казино. Проектът е дело на архитект Наум Торбов, възпитаник на Училището за изящни изкуства в Букурещ, привърженик на национално-романтичното течение в архитектурата и автор на над 100 обществени, промишлени и жилищни сгради в София и страната.

Елегантната сецесионова сграда има покрита тераса, издадена пред основната фасада внушителна част (ризалит) и два характерни купола, свързани от покривна арка. Съдържа гостилница, кафе-сладкарница, бирария, хазартен кът и най-големия в столицата салон, събирал тогавашния елит на балове, тържества, концерти и изложби. Разположено недалеч от Княжеския дворец и в Градската градина – едно от любимите места за разходка на софиянци, Казиното бързо се превръща в средище на културния и светския живот. В него се организират изложби, концерти и гастроли на чуждестранни музиканти, от 1910 г. всяка събота гостува трупата на Народния театър, а на 30 януари 1929 г. се провежда първият конкурс „Мис България“. Между редовните му посетители са Елин Пелин, Георги Райчев, Теодор Траянов, Кирил Христов, Симеон Радев и др. Градското казино обаче придобива и печална известност –анархистката група „Червени братя“ го избира за обект на терористичен акт (1 февруари 1915 г.), в който загиват четирима души, сред които и дъщерята на тогавашния военен министър генерал-лейтенант Иван Фичев. 

Сградата понася огромни щети при англо-американските бомбардировки на 10 януари и 17 април 1944 г. През 1948 г. започва нейното възстановяване и реконструиране в днешния двуетажен вид и изчистен от декорации модернизъм по проект на арх. Николай Казмуков. Обявена за архитектурен паметник на културата тя е предоставена на Съюза на българските художници и се ползва за изложбена зала. От 1973 г. в нея е настанена Софийската градска художествена галерия, която отваря официално врати за публика през 1977 г.