ул. „Раковски“ №151

През 1920 г. в културния живот на столицата се появява ново средище – Дом на изкуствата, учреден от дълъг списък именити и обществено активни артисти, писатели и художници, сред които Александър Балабанов, Добри Немиров, Стилиян Чилингиров, Георги Стаматов, Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Сирак Скитник и др. Още в устава на културната институция е посочена нуждата от „монументална сграда със зали за художествени изложби, за театър, концерти, сказки, кабинети за работа и салони за клуб“. С тази цел Домът събира средства и купува сградата на ъгъла на улиците „Раковски“ и „Граф Игнатиев“. Строено през 1902 г. за семеен дом, двуетажното здание е реализирано по проект на архитекта Петко Момчилов – чешки възпитаник и автор на едни от най-емблематичните сгради на София от началото на века – Централна минерална баня, Синодална палата, Българска народна банка, Александровска болница, Майчин дом и много други. Освен с изящната си фасада сградата печели творците и с идеалното си вътрешно разположение – на долния етаж – малки зали за срещи и събрания и бюфет, а на горния – голям салон за концерти и сказки и стаи за канцеларии. Сградата разполага и с двор с дървета, който е превърнат в ресторант-градина с малка тераса, водеща към вътрешните помещения и с отделен вход откъм улица „Раковски“.

Културният живот процъфтява в Дома на изкуствата, прекръстен по-късно на Дом на изкуствата и печата, до зимата на 1943 – 1944 г., когато бомбардировките заличават напълно сградата на ул. „Раковски“ № 151 от архитектурния облик на столицата.