бул. „Цариградско шосе“, № 381

Недалеч от София, на мястото, където преди Освобождението се намирал чифликът „Чардаклия“, е разположена една от любимите резиденции на цар Фердинанд І. Първата постройка в дворцовия комплекс – модерна двуетажна вила, издигната през 1906 г. по проект на арх. Георги Фингов, съчетава по блестящ начин български барок, виенска декоративна система и завещани от тревненските майстори детайли. През 1912 г. по проект на арх. Никола Лазаров е завършена масивната сграда на Новия дворец, представляваща сложна интерпретация на византийска архитектура и възрожденски форми. Автори на гипсовата украса са австрийските декоратори Андреас и Едмунд Грайс.

Една от най-красивите зали – Карелската столова, е подарък от руския император Николай II за пълнолетието на неговия кръщелник княз Борис Търновски.

По време на нощната съюзническа бомбардировка на 24 март 1944 г. в района на „Врана“ са пуснати около 500 запалителни бомби, 36 от които нанасят сериозни щети на сградата. Напълно унищожен е покривът, двата горни етажа на новото крило са опожарени, а ъгловата кула с часовника – разрушена. След края на Втората световна война дворецът е реставриран в автентичния си вид (1947) и обявен за национален паметник на културата.