пл. „Света Неделя, № 19

Пъстроцветната сграда на пл. „Св. Неделя“, № 19 в столицата помещава Богословския факултет на Софийския университет, действащия храм-параклис „Св. Климент Охридски“, църковна библиотека и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод. Още от самото му създаване внушителното здание е мислено като дом за Висше богословско училище, който да се превърне в „огнище на наука и вяра“. За целта правителството отстъпва държавен терен, намиращ се в съседство с двора на Софийската митрополия, и със събрания фонд за издигане на паметник на Българската екзархия от над 200 000 лв. се пристъпва към строеж през 1913 г.

Още предната 1912 г. за архитект е привлечен австриецът Фридрих Грюнангер – автор на някои от най-емблематичните сгради в България, сред които Окръжното управление в Русе, Централната минерална баня, Синагогата, Софийската духовна семинария и др. Грюнангер вече е напуснал България и живее в Залцбург, затова е постигната допълнителна договореност да му се плащат командировъчни за пътуванията до София, а договорът за хонорара му възлиза на 3,6 % от общата стойност на бъдещата постройка.

Строежът започва през 1913 г. и през есента на 1915 г. сградата е почти готова, но само вътрешно измазана. Довършителните работи се забавят поради влизането на страната в Първата световна война, а от началото на 1917 г. зданието е приспособено за военна болница от архитекта Киро Маричков и се ползва като такава в продължение на две години.

Краят на войната и последвалата национална катастрофа забавят отново довършителните работи и чак през 1922 г. започва да се работи по външната облицовка на сградата. Одобрен е художественият проект на Харалампи Тачев – автор на столичния герб, а също така на фасадите на много обществени сгради в София, сред които Партиаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, мавзолея на Александър Батенберг, двореца „Врана“ и др. Проектът включва изработката на централна фреска на фронтона на сградата, създадена от професора по живопис в Художествената академия – Никола Ганушев, и представяща тържествената литургия, на която Иларион Макариополски чете фермана за самостоятелна българска църква. Под нея два големи и осем малки медальона и още четири такива на западната фасада са изпълнени с образите на светите братя Кирил и Методий, Цар Борис I, св. Климент Охридски, Черноризец Храбър, св. Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски и други просветители и църковни дейци.

Стойността на сградата в крайна сметка възлиза на колосалните 700 000 лв., а колоритната фасада, редовете от червена тухла, керамичната облицовка, колоните и арките я приобщават към своеобразния комплекс от обществени сгради, които с облика си, възраждат мотиви от средновековната архитектура и ежедневно напомнят за славното минало на България.

Напълно завършена, сградата на Висшето богословско училище отваря врати през есента на 1923 г., за да посрещне първите учащи. Бомбардировките от 10 януари и 30 март 1944 г. обаче превръщат в руини зданието и ценното имущество в него. При първата бомбардировка е разрушена четириетажната сграда в двора на Софийската митрополия. От ударната вълна сериозно е засегната и съседната сграда на Духовната академия. Най-тежко академията е ударена на 30 март 1944 г., когато изгаря куполът ѝ и е унищожена централната фреска, представяща създаването на Българската екзархия. По този начин е загубено великолепието на този архитектурен паметник, който по-късно e реставриран, но поради липсата на достатъчно средства не в първоначалния си вид.