пл. „Света Неделя“, № 5

В края на XIX в. на стария бул. „Дондуков“, близо до пл. „Света Неделя“ се издига най-голямата книжарница на Балканите. Тя е собственост на видния български издател Тодор Чипев. Започнал като пътуващ книжар, през 1889 г. Чипев се мести в София и открива първата си книжарница през 1891 г. в малко павилионче в Градската градина.  Познанството му с патриарха на българската литература Иван Вазов, както и възможността да издаде първия български богато илюстриран роман „Под игото“ в отделна книга през 1894 г. съдействат за разрастването на издателската му дейност.

В края на века Чипев премества книжарницата и издателството си във внушителната сграда, разпростряла се на два номера от бул. „Дондуков“  (№ 20 и 22).

Извисяваща се на пет етажа с две големи подредени с вкус витрини, приканващи читателите, книжарницата бързо се превръща в едно от изявените културни средища на София. Все по-активна е и издателската дейност на Тодор Чипев. За близо 50 години над 500 тома от български и чуждестранни автори излизат от печат, затвърждавайки разбирането на столичани, че ако някоя книга я няма при Чипев, то тя не може да бъде намерена.

Бомбардировките над София на 30 март 1944 г. нанасят голям удар върху книжарницата и издателската къща на Тодор Чипев. Сградата е почти изцяло разрушена. Изгарят и десетки хиляди книги – почти всичко, което издателството е притежавало.

Въпреки поражението Чипев опъва брезентов навес пред партерния етаж и книжарницата продължава да функционира с останалите налични издания. Още същата година обаче Тодор Чипев почива. Синовете му продължават дейността му още няколко години, докато през 1949 г. официално ликвидират издателството. Останките от сградата на най-голямата книжарница на Балканите са срутени при изравняването на терен за Софийското ларго. Днес на нейно място се издига северозападната част на монументалния комплекс, помещаващ Президентството и Министерството на образованието.