бул. „Княгиня Мария Луиза“, № 25

В края на XIX в. на мястото на Централните софийски хали се издига дървената постройка на цирк и театър „България“, пред която е разполаган петъчният пазар за месни и млечни продукти, плодове и зеленчуци. С оглед разрастването и благоустройството на града през 1907 г. Софийска община решава да изгради на негово място ново покрито тържище. Строежът започва две години по-късно по проект на арх. Наум Торбов, който успява да създаде една от най-функционалните и красиви сгради в София. Външният вид, размерите и модерното разпределение на откритите през 1911 г. Хали съперничат на редица подобни постройки в Европа.

Характерната за периода носеща метална конструкция е добре изявена във вътрешността на сградата. Отвън тя е типичен пример за съчетаване на стиловете „неовизантика“ и „сецесион“. Редуващите се бели и червени пояси напомнят за тухлените пояси на византийските постройки, а глазираните плочки за избрани лично от арх. Наум Торбов във Виена. Фасадите са богато украсени с колонки, растителни елементи и релефни корнизи. В засводено поле над главния вход е представен пластично гербът на София, а през 1915 г. в малка куличка над него е поставен часовник с троен циферблат, който скоро се превръща в гордост за софианци. До 40-те години на XX в. в Халите са разположени 160 щанда с разнообразни продукти, работещи под строг ред и санитарен контрол. В сутерена на сградата е монтиран и единственият агрегат за лед в България, който снабдява околните магазини, кръчми и по-богатите домове. Халите са прочути с вкусния си локум и софийските банички. Разположени в центъра на София, те бързо се превръщат в любимо място и сборен пункт за осъществяване на социални контакти.

По време на бомбардировките през 1944 г. сградата на Халите пострадва силно от ударните вълни, пожарите и шрапнелите. След направените ремонти през 50-те и 70-те години на ХХ в. интериорът е значително променен в съответствие с новите изисквания за търговия и са затворени за клиенти два от входовете. В края на века постройката отново е реконструирана и реставрирана, като е запазен максимално оригиналният ѝ вид.