На 13 декември 1941 г. българското правителство обявява война на САЩ и Великобритания с надеждата, че тя ще има символичен характер. Предприетите действия за увеличаване потенциала на Въздушните войски са вследствие на реалната заплаха от въздушни нападения срещу цели от територията на страната. Те обаче са несъизмерими с мощта на англо-американските авиационни съединения в базите на Северна Африка.
От 14 ноември 1943 до 17 април 1944 г. западните съюзници провеждат въздушна настъпателна операция срещу България, чийто главен обект е столицата София, а основната цел – да се застави правителството да скъса с Оста. Общо 2000 самолета нанасят 7 дневни и 5 нощни удара с 8800 фугасни и няколко хиляди запалителни бомби. Пуснати над предимно граждански обекти, те убиват 931 и раняват 1025 столичани. Частично или напълно разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и обществени сгради, сред които и тези на Министерския съвет, Народното събрание, БАН, Светия Синод, Археологическия музей, Държавната печатница, католическата катедрала „Свети Йосиф“, Народния театър, Столичната библиотека, в която изгарят 40 000 книги, Етнографския музей, Софийската синагога, църквата „Свети Спас“, двореца „Врана“ и др.
Пилотите от 6-и изтребителен полк предприемат 273 излитания срещу многократно превъзхождащите ги сили на противника и свалят 30 негови самолета. На 20 декември 1943 г. поручик Димитър Списаревски извършва първия в историята на българската авиация въздушен таран. За първи път в историята на световната бойна авиация на 30 март 1944 г. поручик Христо Костакев сваля два бомбардировача с една атака. На 17 април 1944 г. поручик Неделчо Бончев извършва втори въздушен таран. Изключителна смелост проявяват поручик Стоян Стоянов, подпоручик Петър Бочев и капитан Чудомир Топлодолски, постигнали най-много въздушни победи. Завинаги в небето над София остават 16 български летци, посмъртно повишени в по-горен чин и наградени с военен орден „За храброст“.
След края на въздушната операция бомбардирането на отделни обекти от територията на страната продължава до 26 август 1944 г. Тогава завършва „символичната война“, недалновидно предизвикана от българските политици и водена с чест от българските пилоти изтребители. Над България след присъединяването ѝ към Тристранния пакт прелитат 23 000 чужди самолета, бомбардирани са 168 населени места в новите граници с 50 000 разрушителни и запалителни авиобомби. От действията на българската изтребителна авиация са свалени 56 и повредени 83 американски самолета. В падналите на българска територия 100 противникови самолета загиват 256 души, а 337 са пленени. Българската държава заплаща за тази кампания на Съюзниците с живота на 1828 свои граждани. Други 2372 са ранени. Материалните щети са оценени на 24 милиарда лева. Собствените загуби възлизат на 27 самолета и 23-ма пилоти.