ул. „Съборна“, № 2

Най-старият държавен музей в България – наследник на Отдела за ценности към Софийска публична библиотека, е създаден през 1892 г. под името Народен музей. За разполагане на бъдещата експозиция и съхранение на културни старини той получава сградата на Буюк джамия, построена през 1494 г. по инициатива на великия везир Махмуд паша. Пространството, повлияно от източното християнско изкуство на Египет, Мала Азия, Армения и преди всичко на Византия, е разделено на девет квадрата, над всеки от които има по едно оловно кубе с еднакъв диаметър. Стените са от каменни блокчета, споени с хоросан и обградени с тухли – т. нар. клетъчен градеж, характерен за османското строителство.

След ремонт и преустройство на сградата Народният музей е тържествено открит на 18 май 1905 г. от княз Фердинанд I и министъра на просвещението д-р Иван Шишманов. През 1909 г. културната институция се преименува на Народен археологически музей, а в 1912 г. са издигнати основите на бъдещата му сграда. Войните за национално обединение (1912 – 1918) и недостигът на средства осуетяват строежа и на това място през 1939 г. е издигната сградата на Българската народна банка, към която за нуждите на музея са пристроени две крила.

Музейната сграда е силно засегната от запалителни бомби по време на англо-американската бомбардировка над София на 30 март 1944 г. Изгарят помещението на нумизматичния фонд, покривът, прозорците и мебелировката на административното крило, както и част от документацията и библиотечния фонд. Изложбената зала е неизползваема, музеят остава без отопление, осветление и вода, щетите са за над 100 000 лв. Отворил вратите си за публика едва през 1948 г. след цялостен ремонт и възстановяване на пострадалата експозиция, днес Националният археологически музей съхранява най-богатата археологическа колекция на Балканския полуостров.