ул.„Георги Софийски“, № 1

Александровска болница започва работа под името Софийска първостепенна болница през 1879 г. в две сгради, намиращи се на мястото на бъдещия мавзолей на княз Александър І. Поради недостатъчното пространство за нуждите на едно модерно медицинско заведение още същата година Софийска община отпуска терен от 360 000 кв.м между Перловска река и днешните улици „Акад. Иван Гешов“, „Св. Георги Софийски“ и „Пенчо Славейков“. Там започва строежът на нови пет сгради за болницата по проект на водещите български архитекти Йордан Миланов и Петко Момчилов – европейски възпитаници и съвместни автори и на други знакови сгради в столицата като Синодалната палата и Централната минерална баня. През 1884 г. болницата, която е преименувана на „Александровска“, отваря врати на новия адрес.

Още със създаването си тя получава статут, задачи и функции на национална медицинска институция. В нея се провеждат изпити за признаване правото на дипломираните в чужбина лекари да упражняват професията си в България, курсове за специализация на лекарите, курсове и училище за медицински сестри. След преместването дейността ѝ се разраства и най-често лекари от болницата представят страната на международни медицински конгреси, оглавяват националните здравни ведомства, учредяват първите научни медицински дружества и са първите професори в новосъздадения Медицински факултет (1917). С избора ú за основна болнична база на факултета Александровска болница става и мястото, където се създават българската медицинска наука и образование.

Втората световна война оставя белези по болничните крила на сградата, които са ударени с пряко попадение през бомбардировката на 10 януари 1944 г. Напълно разрушено е северното крило, където се помещават Рентгеновият институт и Противораковият център, а скъпите рентгенови апарати за диагностика остават разбити под развалините. Поразен е и главният вход на Детската клиника и намиращата се в близост библиотека, в която изгаря ценна медицинска литература. Засегнати са Хирургическата, Очната, Ушната, Нервно-психиатричната и Кожната клиника, а също и сградите на Патолого-анатомичния, Съдебно-медицинския и Стоматологичния институт. Разрушени са също лекарският стол и болничната аптека. Дворът на болницата е осеян с бомбени дупки, дълбоки 3 – 4 м. Прекъснати са водната, електрическата и телефонната инсталация.

По време на бомбардировките над Александровска болница са убити 15 души, ранени – около 180, а имуществените щети на сградния фонд и медицинската апаратура възлизат на милиони левове. Болницата не може да продължи дейността си. В продължение на повече от месец се евакуират ранените и тежко болните в провинциалните болници. В Александровската болница остава само управителят на болницата с малък помощен персонал, общата амбулатория, завеждана от двама лекари, и по един служител от клиника, за да пазят сградите и имуществото.