ул. „Г. С. Раковски“, № 153

Кралското италианско училище в София, открито на 6 февруари 1921 г., е първото италианско училище в България. Инициативата за неговото създаване е на италианската общност в страната и заради голямата си популярност скоро към него се разкрива гимназия. Наречено е на името на един от класиците на италианската литература Алесандро Манцони (1785 – 1873). От организационна и финансова гледна точка училището е под опеката на италианското правителство, но дипломите, получени в него, се признават от Българското министерство на прасветата. Училището поддържа високо ниво благодарение на добрата си организация и модерните методи на обучение. Учебниците са безплатни, таксите са по-ниски от обичайните, а учениците с висок успех се освобождават от тях. Преподавателите са предимно италианци, а сред малцината българи са Креса Златарска, Жана Николова, Иван Унджиев, Крум Димитров, Цеко Торбов.

С богатата си и разнообразна програма, в която се отделя подчертано внимание на хуманитаристиката и чуждите езици, Кралската италианска гимназия се првръща в едно от предпочитаните учебни заведения. Нейн дългогодишен директор е Биаджо Буонкоре, а сред възпитаниците ѝ са Валентина Топузова-Торбова (преводач), Драган Тенев (юрист и писател) и Владимир Свинтила (писател).

Кралската италианска гимназия била разположена на ъгъла на ул. „Г. С. Раковски“ и „Граф Игнатиев“, в имот, собственост на генерал Рачо Петров. Разрушена е изцяло по време на бомбардировките през Втората световна война и на нейно място е построена седеметажна сграда с магазини на долния етаж.